Бурно развиващата се област на изкуствения интелект стана свидетел на забележително развитие в началото на 2024 г. с пускането на мощен, свободно достъпен голям езиков модел от китайската компания DeepSeek. Този ход накара главния учен по ИИ на Meta, Yann LeCun, виден защитник на отворените изследвания, да предложи ключово разяснение на фона на спекулациите, че Китай изпреварва Съединените щати по отношение на мощта на ИИ. По-точното тълкуване, предположи LeCun, не се отнасяше до националното господство само по себе си, а по-скоро до възхода на ‘моделите с отворен код, надминаващи патентованите’. Това наблюдение подчертава една завладяваща динамика, но хвърля дълга сянка на несигурност върху трайността на очевидния ангажимент на Китай да разпространява своите авангардни иновации в областта на ИИ безплатно по целия свят. Колко дълго ще продължи тази дигитална щедрост?
Вълната на отворения код залива Китай
В пейзажа на китайските технологични гиганти се очерта ясна тенденция. Лидери като Eddie Wu в Alibaba, Pony Ma в Tencent и Robin Li, управляващ Baidu, демонстративно възприеха парадигмата на отворения код. Тази философия позволява на всеки неограничен достъп да използва, проучва, адаптира и разпространява софтуер за ИИ и неговия основен код. Този подход изглежда носи, поне засега, имплицитното одобрение на държавния апарат. Значителен индикатор дойде през януари, когато главният изпълнителен директор на DeepSeek, Liang Wenfeng, беше забележително избран за представител на сектора на ИИ по време на среща на високо равнище с премиера Li Qiang.
Важно е да се разбере, че отвореният код не е изобретение, уникално за Китай. Въпреки това, естеството на китайския принос често се доближава повече до основните принципи на движението в сравнение с някои западни аналози. DeepSeek, например, разпространява своя изходен код при лицензионни условия, които налагат забележително малко ограничения върху употребата, насърчавайки широкото приемане и експериментиране. Това е в ярък контраст със стратегията, използвана от субекти като OpenAI, базираният в САЩ създател на широко признатия ChatGPT. OpenAI поддържа строг контрол върху данните за обучение и методологиите, които са в основата на неговите патентовани модели, третирайки ги като строго пазени корпоративни тайни. Въпреки че OpenAI сигнализира за намерения да пусне модел с публично достъпни обучени параметри в бъдеще, настоящият му начин на действие набляга на ограничаването. Дори моделите Llama на Meta, макар и свободно достъпни, включват ограничения за определени търговски приложения. Въпреки това, Meta е съгласна, че установяването на индустриален стандарт изисква ангажимент за отвореност през следващите поколения модели.
- DeepSeek: Предлага почти неограничена употреба чрез своя лиценз с отворен код.
- OpenAI: Предимно патентован, пази данните ипроцесите на обучение поверителни.
- Meta (Llama): Свободно достъпен, но с някои ограничения за търговска употреба, като същевременно признава стратегическата стойност на отвореността.
Това разминаване в подхода подчертава различните стратегически изчисления в играта. Настоящият ентусиазъм на Китай към отворения код изглежда дълбоко преплетен с неговите специфични геополитически и технологични обстоятелства.
Стратегически императиви: Защо отвореност сега?
Възприемането на ИИ с отворен код от Китай далеч не е акт на чист технологичен алтруизъм; това е пресметната стратегия, водена от неотложни нужди и опортюнистични предимства в настоящата глобална среда. Няколко ключови фактора са в основата на този подход.
Заобикаляне на ограниченията
Може би най-значимият двигател е сложната мрежа от технологични ограничения, наложени от Вашингтон. Тези мерки сериозно ограничават способността на китайските компании да се снабдяват с най-модерните полупроводници, особено тези, произведени от Nvidia, които се считат за съществени за обучението и внедряването на сложни модели на ИИ в голям мащаб. В тази ограничена среда използването на мощни модели с отворен код, разработени от международни компании с достъп до тези висококачествени чипове, предлага жизненоважно заобиколно решение. Наистина, преди DeepSeek да се появи като мощен местен играч, значителен брой китайски модели на ИИ, включително някои, за които се съобщава, че са разработени за военни приложения, бяха по същество адаптации или вариации, изградени върху архитектурата Llama на Meta. Тази зависимост подчертава как отвореният код осигурява решаващ път за запазване на конкурентоспособността въпреки хардуерните ограничения. Освен това в Китай се осъществяват иновации за смекчаване на тези хардуерни ограничения. Например, Ant Group, основана от Jack Ma, според съобщенията е разработила сложни техники, позволяващи обучението на модели на ИИ върху по-малко мощни, местно произведени чипове, като тези от Huawei, постигайки резултати, сравними с обучението върху премиум процесори на Nvidia. Ако такива методи получат широко разпространение, те представляват значителна крачка към всеобхватната цел на президента Xi Jinping за постигане на технологична самодостатъчност, намалявайки зависимостта от чуждестранен хардуер.
Ускоряване на развитието
Моделът с отворен код по своята същност насърчава сътрудничеството и ускорява темпото на иновациите. Чрез споделяне на код и методологии китайските компании могат колективно да надграждат върху постиженията си, избягвайки излишни усилия и бързо итерирайки съществуващи модели. Тази съвместна динамика създава мощен мрежов ефект, позволявайки на цялата екосистема да напредва по-бързо, отколкото ако всяка компания работи изолирано. Неотдавнашната вълна от активност подчертава тази точка: само през последните няколко седмици големи играчи, включително Baidu, Alibaba, Tencent и DeepSeek, обявиха значителни актуализации или изцяло нови версии на своите предложения за ИИ с отворен код. Този бърз темп на подобрение предполага съгласувани усилия за обединяване на ресурси и бързо преодоляване на технологичната пропаст със западните лидери. Тази стратегия за колективен напредък дава на Китай шансда навакса и потенциално да изпревари в критични области на ИИ.
Глобално положение и мека сила
Щедростта с технологичните иновации служи като мощен инструмент за подобряване на международната репутация и влияние. Както основателят на DeepSeek, Liang Wenfeng, отбеляза в рядко интервю миналата година, ‘Приносът към [отворения код] ни печели уважение’. Това чувство се простира отвъд отделните компании до самата нация. Наличието на мощни, безплатни инструменти за ИИ, разработени в Китай, подсилва имиджа му на технологичен лидер и допринася значително за неговата мека сила, особено в региони извън традиционната западна сфера на влияние. Този отворен подход демонстративно промени възприятията, карайки някои наблюдатели, като американския икономист Tyler Cowen, да отбележат, че Китай е спечелил предимство пред Съединените щати – ‘не само в технологиите, но и във вибрациите’. Интересното е, че тази стратегия донякъде отразява подхода, който се подкрепя от Европейския съюз. Признавайки потенциала на отворения код да даде възможност на местните играчи и да предотврати доминацията на няколко големи технологични фирми, председателят на Европейската комисия Ursula von der Leyen обяви през февруари планове, насочени към мобилизиране на значителни инвестиции (200 милиарда евро) за насърчаване на ‘кооперативни, отворени иновации’ в изкуствения интелект, с цел култивиране на местни шампиони като френската Mistral AI.
По-широко съответствие с отворения код
Склонността на Китай към отворени стандарти не се ограничава само до сферата на софтуера за ИИ. Тя отразява по-широк стратегически модел, насочен към смекчаване на зависимостта от контролирани от Запада технологии, особено тези, уязвими на геополитическо маневриране или санкции. Основен пример е активното насърчаване от страна на правителството на архитектурата на чипове RISC-V. Тази архитектура с отворен стандарт на набора от инструкции, подкрепена от разнообразен глобален консорциум, включващ Huawei и дори Nvidia, се налага като жизнеспособна алтернатива на лицензирането на патентована технология от утвърдени играчи като базираната в Обединеното кралство Arm (чиито дизайни доминират при мобилните процесори) и американските гиганти Intel и AMD (лидери при процесорите за персонални компютри и сървъри). Основният страх е ясен: достъпът до технологиите на Arm, Intel или AMD потенциално може да бъде прекъснат от бъдещи действия на правителството на САЩ. Възприемането на отворени стандарти като RISC-V предлага път към по-голям технологичен суверенитет и устойчивост срещу такъв външен натиск. Това паралелно усилие в хардуерната архитектура подсилва идеята, че тласъкът към отворен код в ИИ е част от по-голям, стратегически мотивиран обрат.
Пукнатини в основата: Предизвикателството на монетизацията
Въпреки стратегическите предимства, широкото възприемане на модел с отворен код представлява значителни пречки за търговската жизнеспособност, особено за публично търгувани компании, отговорни пред акционерите. Докато насърчава иновациите и приемането, раздаването на основния продукт значително усложнява генерирането на приходи.
Собствениците на патентовани модели, като OpenAI, обикновено използват многостранна стратегия за приходи. Те таксуват потребителите директно за достъп до най-модерните си модели и свързани продукти (като премиум версии на ChatGPT). Освен това те генерират значителни приходи чрез лицензиране на своите API (интерфейси за програмиране на приложения) на разработчици, които желаят да интегрират възможности на ИИ в собствените си приложения и услуги.
За разлика от тях, компаниите, фокусирани предимно върху модели с отворен код, като DeepSeek, намират своите възможности за директна монетизация значително стеснени. Те обикновено могат да разчитат само на втория тип поток от приходи – такси от разработчици, интегриращи техните модели. Въпреки че това може да бъде жизнеспособен бизнес, той често представлява по-малък потенциален приходен пул в сравнение с таксуването за директен достъп до основната технология. Това може да не е непосредствена грижа за частна компания като DeepSeek, чийто основател, Liang Wenfeng, публично заяви, че приоритизирането на иновациите пред незабавната печалба е неговият настоящ фокус.
Картината обаче е по-сложна за големи, публично регистрирани конгломерати като Alibaba. След като обеща огромни суми – според съобщенията около 53 милиарда долара – за инвестиции в ИИ и облачни изчисления, Alibaba е изправена пред силен натиск да демонстрира ясен път към рентабилност от тези начинания. Слабата възвръщаемост на такива масивни инвестиции може значително да натежи върху цената на акциите й и общата пазарна оценка.
Признавайки това предизвикателство, Alibaba следва хибридна стратегия. Гигантът в електронната търговия и технологиите на стойност 315 милиарда долара поддържа както патентовани модели на ИИ, така и допринася значително за екосистемата с отворен код, наред с управлението на значително подразделение за облачни изчисления. На Глобалната инвестиционна среща на върха на HSBC председателят на Alibaba Joe Tsai формулира стратегическия залог на компанията: безплатните модели с отворен код действат като входна точка, привличайки клиенти, които след това ще закупят спомагателни услуги с висок марж от Alibaba Cloud. Тези услуги включват:
- Изчислителна мощ: Необходима за стартиране и фина настройка на модели на ИИ.
- Обработка и управление на данни: Критична инфраструктура за приложения на ИИ.
- Услуги за сигурност: Защита на чувствителни данни и системи за ИИ.
- ‘Пълен набор от софтуер’: Предлагане на цялостни решения, изградени около моделите на ИИ.
Това изчисление обаче зависи от едно решаващо предположение: че китайските предприятия, които исторически изостават от западните си колеги във възприемането на сложни ИТ решения и облачни услуги, ще увеличат значително разходите си в тези области. Успехът на стратегията на Alibaba зависи не само от привлекателността на нейните безплатни модели, но и от по-широка дигитална трансформация в китайската индустрия, готова да плати за заобикалящата екосистема. Пъзелът с монетизацията остава критично предизвикателство за поддържане на дългосрочни инвестиции в ИИ с отворен код в комерсиално ориентирана среда.
Сянката на държавата: Контрол и противоречия
Над процъфтяващата сцена на ИИ с отворен код в Китай надвисва вездесъщото влияние на държавата. Пекин поддържа строг контрол върху националната икономика чрез централизирано индустриално планиране и сложен регулаторенапарат, особено по отношение на информацията и технологиите. Това създава присъщи напрежения с децентрализирания, безграничен характер на разработката с отворен код.
Генеративните продукти и услуги на ИИ, работещи в Китай, са обект на строги регулации на съдържанието. Официалните насоки постановяват, че тези технологии трябва да ‘се придържат към основните социалистически ценности’ и изрично забраняват генерирането или разпространението на съдържание, считано за ‘застрашаващо националната сигурност’ или подкопаващо социалната стабилност. Прилагането и налагането на тези изисквания представлява уникално предизвикателство за моделите с отворен код. Поради самия си дизайн тези модели могат да бъдат изтегляни, модифицирани и внедрявани навсякъде по света, което затруднява централизираното филтриране на съдържанието. Настоящата регулаторна рамка изглежда донякъде двусмислена по отношение на специфичните отговорности и задължения, свързани с разработването и внедряването на ИИ с отворен код, оставяйки разработчиците и потребителите в състояние на несигурност.
Освен това стратегическото изчисление, което в момента благоприятства отвореността, може да се промени драстично с узряването на китайските възможности за ИИ. Ако и когато китайските компании достигнат или надминат възможностите на западните си съперници, гледната точка на Пекин относно мъдростта на свободното разпространение на потенциално мощна технология с двойна употреба може да претърпи значителна трансформация. ИИ има дълбоки последици за националната мощ, включително военни приложения и възможности за кибервойна. Правителство, фокусирано върху националната сигурност и поддържането на технологично предимство, може да стане все по-неохотно да споделя открито най-модерните си иновации в областта на ИИ, особено ако тези иновации могат да бъдат използвани от геополитически конкуренти.
Анекдотични доказателства вече намекват за скрити държавни опасения. Появиха се съобщения, предполагащи, че някои ключови служители във водещи фирми за ИИ като DeepSeek са изправени пред ограничения за пътуване, което потенциално показва желание да се предотврати трансфер на знания или изтичане на таланти. Анализатори като Gregory C. Allen от базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочиха потенциална асиметрия: иновативни техники за обучение на ИИ, разработени в Китай, когато са с отворен код, биха могли непропорционално да облагодетелстват американските фирми. Американските компании често притежават по-добра изчислителна инфраструктура (достъп до по-мощни чипове) и потенциално биха могли да приложат китайските софтуерни иновации към своя по-напреднал хардуер, като по този начин придобият по-голямо конкурентно предимство, отколкото самите китайски фирми извличат от отвореността. Този потенциал съперниците да се възползват по-ефективно от китайските иновации добавя още един слой сложност към дългосрочните стратегически съображения на Пекин относно отворения код. Крайните приоритети на държавата – контрол, национална сигурност и глобална конкурентоспособност – в крайна сметка могат да влязат в противоречие с философията на неограниченото технологично споделяне.
Мимолетна щедрост? Ехо от други сектори
Хипотезата, че настоящото възприемане на ИИ с отворен код от Китай може да бъде временен, стратегически маньовър, а не траен философски ангажимент, придобива достоверност, когато се разглежда на фона на действията му в други технологични области, където вече е постигнал глобално лидерство. Контрастът е показателен.
В сектори като батерии за електрически превозни средства (EV) и технологии за зелена енергия, където китайските компании доминират в глобалните вериги за доставки и притежават авангардни възможности, позицията е значително по-различна. Вместо отворено споделяне, подходът клони към протекционизъм и внимателно пазене на технологичните предимства. Разгледайте тези действия:
- Контрол върху износа: През 2023 г. китайското правителство изрично забрани износа на определени критични технологии за обработка на редкоземни елементи, съществени компоненти в много високотехнологични приложения, включително магнити, използвани в електромобили и вятърни турбини. Този ход имаше за цел да запази господството на Китай в този стратегически сектор.
- Защита на производственото ноу-хау: Съвсем наскоро съобщени правителствени опасения относно потенциално изтичане на технологии към Съединените щати предполагаемо доведоха до забавяне на плановете на BYD, водещ китайски производител на електромобили, да построи фабрика в Мексико. Това предполага предпазлив подход към прехвърлянето на модерни производствени процеси в чужбина, дори към приятелски съседи, ако това рискува да даде възможност на конкурентите.
Този модел на поведение в индустрии, където Китай има водеща позиция, е в ярък контраст с настоящата му отвореност в ИИ, област, в която все още до голяма степен наваксва. Това силно предполага, че отвореността се разглежда инструментално – като инструмент за ускоряване на напредъка и заобикаляне на ограниченията при изоставане, но потенциално отхвърлен, след като се постигне лидерство или се възприемат интереси на националната сигурност като застрашени.
Потенциалът на модерните модели на ИИ да имат значителни военни и киберсигурностни последици допълнително усложнява картината. С продължаващото напредване на китайския ИИ, възприеманите рискове от свободното споделяне на пробиви, които биха могли да подобрят възможностите на потенциални противници, особено Съединените щати, вероятно ще нарастват. Настоящото изобилие от мощни, безплатни китайски модели на ИИ е неоспоримо и със сигурност прекроява глобалния пейзаж на ИИ. Въпреки това, провеждането на паралели със стратегическото поведение на Китай в други критични технологични сектори предполага, че този порой от дигитална щедрост може да е фаза, продиктувана от настоящите обстоятелства, уязвима да бъде ограничена с развитието на собственото технологично положение и стратегически приоритети на Китай. Отвореният кран може да не тече свободно завинаги.