В условия на променливи обстоятелства, непълна информация и ограничено време за обмисляне, какво представлява първородният грях при вземането на решения? Или, какви значителни препятствия възпрепятстват ефективното вземане на решения? “Време за решение” предоставя цялостен анализ на тези въпроси от множество гледни точки.
Появата на изкуствен общ интелект (AGI) е на път да революционизира множество сектори и в рамките на следващите няколко години е възможно AGI да измести по-голямата част от служителите в кол центровете, оставяйки само един основен персонал за справяне със своеобразните проблеми, които машините не могат да решат. В разцъфтяващата ера на AGI тази прогноза едва ли изглежда радикална. Възниква обаче по-важен въпрос: Може ли AGI ефективно да замени диспечерите на спешни повиквания или персонала на службите за спешна медицинска помощ? Преди да отговорим, трябва да се задълбочим в тънкостите на такова предложение. Служителите, реагиращи на спешни случаи, се сблъскват с безброй уникални и бързо развиващи се ситуации, налагащи бързи оценки и преценки. Можем ли уверено да делегираме такива критични решения на машини?
Проблемът с релсите и сложността на моралните избори
Академиците често използват “проблема с релсите” като метафора за етичните дилеми, присъщи на реалните проблеми. Класическата версия на проблема с релсите включва неуправляема мотриса, която се движи към група хора. Чрез отклоняване на мотрисата групата може да бъде спасена, но невинен минувач ще бъде смъртоносно ударен. Какъв курс на действие трябва да предприеме водачът? Старата поговорка предполага да се избере по-малкото от две злини, но когато се сблъскаме с подобна дилема в действителност, решението рядко е ясно. В “Време за решение” авторът Лорънс Алисън постулира, че при сблъсък с проблема с релсите човек трябва да се стреми да вземе най-малко вредното решение. Когато са представени множество опции, всяка от които дава неблагоприятни резултати, целта трябва да бъде да се избере опцията, която причинява най-малко щети.
Проблемът с релсите служи като опростено представяне на многостранните предизвикателства, с които хората се сблъскват ежедневно. Навигирането в тези предизвикателства включва не само морални съображения, но и задълбочено изследване на собствените ценности. Изборите, които правим, отразяват нашите ценностни преценки. Различните индивиди неизменно ще правят различни избори – и е изключително важно да се признае, че бездействието също е избор – защото рядко има окончателни отговори.
Докато се удивляваме на експоненциалния напредък на AI възможностите, “Време за решение” ни напомня, че много индивиди се борят да вземат решителни преценки, когато са изправени пред сложни и последващи въпроси. Изправени пред динамични среди, много обикновени индивиди нямат капацитета да претеглят плюсовете и минусите, да действат решително и да правят навременни корекции на курса. Как можем да очакваме машините да се справят по-добре? Това не е да се предполага, че машините не могат да надминат човешките възможности, а по-скоро да се подчертае, че ако машините просто подражават на човешките избори, те неизбежно ще се сблъскат с изобилие от дефектни решения. Това понятие за “дефектен” или “правилен” не предполага, че има универсално приложими отговори на важните решения в живота, а по-скоро дали използваме здрави разсъждения в нашите процеси на вземане на решения, за да избегнем общите психологически клопки.
Бариери пред ефективното вземане на решения
В ситуации, характеризиращи се с нестабилност, непълна информация и времеви ограничения, кои са ключовите пречки пред ефективното вземане на решения? “Време за решение” идентифицира три основни препятствия:
- Страх от отчетност: Отвращение към поемане на отговорност, водещо до бездействие. Като остане пасивен, човек избягва отчетност за всякакви неблагоприятни последици, произтичащи от конкретен избор. В допълнение към страха от отчетност, друго безпокойство е съжалението след вземане на решение – съжаляване за решение след получаване на допълнителна информация. Такива индивиди са склонни да си представят алтернативни реалности, където различни избори биха могли да дадат по-благоприятни резултати.
- Парализа на избора: Трудност при избирането от множество опции, особено когато изборите включват жертва. В такива случаи първостепенният принцип е да се вземе най-малко вредното решение – да се избере по-малкото от две злини. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Човешкото вземане на решения често е преплетено с емоционални фактори, което обяснява феномена на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) сред ветераните. Психологическият конфликт е най-остър, когато се сблъскат конфликтни ценности, както е илюстрирано от класическата дилема за избор между лоялност и синовна преданост. Идеалният сценарий е да се приведат действията на човек в съответствие с дълбоко вкоренените ценности, но често индивидите са принудени да вземат решения въз основа на външни ценностни преценки, което води до тежък психологически стрес.
- Забавено изпълнение: Прекомерно забавяне между решение и действие. Парашутистите ще свидетелстват, че моментът на най-голяма нерешителност настъпва, когато човек е готов да скочи, но все още има възможност да отстъпи. Този феномен е широко разпространен при много животопроменящи решения. Една жена, хваната в нещастен брак, може да обмисли развод, след като децата й са пораснали и са напуснали дома. Тя може безкрайно да обсъжда добродетелите и недостатъците на съпруга си със своите довереници, наподобявайки счупена плоча, многократно обмисляйки, без да предприема действия. Антитезата на това е страхът от пропускане (FOMO), който води до прибързани решения, подтикнати от безпокойството да не бъдеш изоставен, което често води до неуспех.
STAR рамката за стратегическо вземане на решения
И така, какво може да се направи, за да се преодолеят тези препятствия? “Време за решение” предлага STAR рамката, акроним, обхващащ:
- Сценарий: Култивирането на ситуационна осведоменост включва първо идентифициране на това, което се е случило, след това разбиране защо се е случило и накрая, прогнозиране какво е вероятно да се случи след това. Защо опитните пожарникари притежават интуитивно разбиране за ситуациите с пожар? Защото са се сблъсквали с множество сценарии и могат бързо да използват своя опит, за да вземат здрави преценки и да предприемат незабавни действия. Малкълм Гладуел изследва подобни примери в “Проблясък: Силата на мисленето без мислене”.
- Време: Елементът “време” се отнася до важността на действието в разумен времеви рам. Поговорката, че обмислянето води до бездействие, важи тук. Полезна аналогия е фокстротът, с неговия ритъм “бавно, бавно, бързо, бързо”. В началните фази на вземане на решения е разумно да се действа внимателно, да се избягва импулсивността и да се устои на разчитането единствено на интуицията. Вместо това се стремете да придобиете достатъчно информация. Въпреки това, в по-късните етапи на изпълнение, бързото действие е от първостепенно значение, тъй като перфектната информация е недостижима и пределните ползи от продължителното събиране на информация намаляват.
- Предположения: Ясното формулиране на предположенията е от решаващо значение. Често индивидите са склонни селективно да възприемат информация, която е в съответствие с техните предварителни представи, като същевременно пренебрегват противоречивите доказателства и алтернативните възможности. Атаката на Хамас над Израел през 2023 г. разкри провал в стратегическите предположения. Израелските лидери, от министър-председателя Нетаняху до военните и разузнавателните служители, не успяха да предвидят атаката. Това не се дължи на липса на сигнали за ранно предупреждение, а по-скоро на неуспех да се разгледа адекватно възможността за подобно събитие. Това, в което избираме да вярваме, често е по-малко важно от това, което избираме да си представим.
- Преразглеждане: Способността непрекъснато да се коригира и адаптира е от съществено значение. В някои случаи се изискват устойчивост и непоколебима настойчивост – страхът от провал не трябва да възпира човек от опит за значителни начинания. В други случаи са необходими навременни корекции и способността да се намалят загубите, за да се предотврати влиянието на потъналите разходи върху последващите избори. Въпреки това, предизвикателството се крие в разпознаването как да се правят такива преценки в неясни ситуации. Често срещаните клопки включват липса на настойчивост, водеща до пропуснати възможности, или прекомерна настойчивост, водеща до разхищаване на ресурси.
Интегриране на AI в процеса на вземане на решения
След като разгледахме STAR рамката, сега е от решаващо значение да обмислим нейните последици за AI и как машините могат да подобрят нашите възможности за вземане на решения. Това ни връща към първоначалния въпрос: Можем ли да поверим всички решения на AGI?
В следващите години AI все повече ще модуларизира работата. Много задачи ще бъдат съвместно изпълнявани от хора и машини, като всеки използва съответните си силни страни в четири ключови области:
- Сложност: Колкото по-висока е сложността, толкова по-голям е човешкият капацитет за адаптиране. Сложността се проявява в две измерения: несигурност (непълна информация) и липса на ясни или оптимални избори. Опитните индивиди могат да вземат смели решения дори когато информацията е оскъдна. Хората притежават автономията да претеглят компромисите и да правят ценностни преценки.
- Честота: Колкото по-често се случват подобни задачи, толкова по-добре са оборудвани машините да се справят с тях. Дори в сценарии за спешно изпращане, машините могат да се учат от опитни отговарящи и да правят здрави избори, особено когато се занимават с високочестотни събития като автомобилни произшествия.
- Координация: Реалните задачи рядко са изолирани. Те включват сътрудничество и изискват широка комуникация. Всеки елемент от STAR рамката разчита на комуникацията. Въпросът е, могат ли машините да подобрят ефективността и ефикасността на комуникацията? Докато човешката комуникация има своите недостатъци, неформалните и непланирани взаимодействия могат да бъдат от решаващо значение. Могат ли машините да разберат тези нюанси?
- Цена на неуспех: Каква е цената на неуспеха, особено когато AI направи грешка? В организациите отчетността е от решаващо значение. Дори когато насърчават AI приложенията, лицата, вземащи решения, трябва да обмислят потенциалната цена на неуспеха.
Как AI може да подобри вземането на решения
AI може да помогне по три ключови начина:
- Разбиване на когнитивните задръствания: AI се отличава с обработката на огромни количества данни, облекчавайки безпокойствата за когнитивно претоварване. AI може да помогне в танца “фокстрот”, предотвратявайки интуицията и пристрастията да ограничават нашето разбиране за цялостния пейзаж.
- Използване на колективната интелигентност: AI може да обедини преценките от различни източници, предоставяйки подкрепа за вземане на решения за начинаещи.
- Намаляване на психологическите слабости: AI може да предостави насоки за действие и да помогне за определяне на ясни правила и процеси, облекчавайки част от психологическата тежест. В ситуации, в които се изисква решително действие, AI може да поеме юздите.
Машините все още се борят със сложни ситуации, лишени от окончателни отговори и избори, основани на автономия и ценностни преценки. Те също така се борят с нюансите и компромисите. В крайна сметка окончателното решение остава на хората. Можем да се научим да правим по-добри избори, като машините служат като незаменими съюзници.