Обезпокоителен въпрос започна да се прокрадва в икономическите и политическите кръгове: Дали неотдавнашният план за значителна корекция на търговските мита на САЩ, предвиден за прилагане на 5 април, е замислен не в залите на човешко обсъждане, а в схемите на генеративен изкуствен интелект? Идеята, граничеща с научната фантастика само преди няколко години, придоби изненадваща сила, когато независими разследвания разкриха особено съответствие. Известни системи с изкуствен интелект – като ChatGPT на OpenAI, Gemini на Google, Grok на xAI и Claude на Anthropic – когато им е поставена задачата да разработят мита за справяне с глобалните търговски дисбаланси, последователно генерират формула, забележително сходна, ако не и идентична, с тази, за която се твърди, че стои в основата на най-новата търговска стратегия на президента Donald Trump.
Последиците са дълбоки. Критиците бързо изразиха тревога, предполагайки, че възлагането на политическо решение с толкова широкообхватни глобални икономически последици на алгоритъм представлява обезпокоително развитие. Това остро поставя въпроси относно дълбочината, или може би липсата на такава, в изчисленията, управлявани от ИИ, за сложни проблеми от реалния свят. Освен това, то подчертава потенциалната сериозност на разчитането на тези зараждащи се технологии за решения, които засягат международните отношения, вътрешните индустрии и портфейлите на обикновените потребители. Съществува възможност увеличените мита на САЩ, потенциално родени от опростено цифрово изчисление, да надуят значително цената на основни стоки, особено в областта на потребителската и бизнес електрониката, изпращайки вълни през икономиката.
Разгадаване на изчислението: Реципрочност или погрешно наименование?
Противоречието набра значителна скорост след разследване, публикувано рано на 3 април от икономиста James Surowiecki. Той щателно изследва заявената цел на администрацията: налагането на ‘реципрочни мита’. На теория реципрочността предполага балансиран подход, може би отразяващ нивата на митата, наложени от други нации върху американски стоки. Surowiecki обаче посочи критичен детайл в документацията, публикувана от Службата на търговския представител на САЩ (USTR). Документът разкрива конкретното математическо уравнение, използвано за определяне на новите митнически ставки. Вместо нюансирано изчисление, отразяващо истинска реципрочност, формулата възприема коренно различен подход: тя разделя общия търговски дефицит на САЩ на стойността на износа на всяка съответна страна за Съединените щати.
Тази методология, както Surowiecki и други икономисти бързо отбелязаха, фундаментално се отклонява от концепцията за реципрочност. Едно наистина реципрочно мито вероятно би включвало директно сравняване на митническите ставки или отчитане на общия баланс на търговските бариери. Използваната формула обаче се фокусира единствено върху търговския дефицит на САЩ и обема на вноса от конкретна нация. Този подход непропорционално наказва страни, които са значителни износители за САЩ, независимо от собствените им митнически политики спрямо американските стоки или цялостната сложност на двустранните икономически отношения. Той превръща идеята за ‘реципрочност’ в нещо по-скоро като наказание, основано на обема на вноса, насочено пряко към намаляване на цифрата на търговския дефицит на САЩ чрез доста груб математически инструмент.
Простотата на тази формула повдигна вежди и подхрани спекулациите за нейния произход. Може ли такова просто, може да се каже несложно, изчисление наистина да е продукт на обширно икономическо моделиране и обсъждане в рамките на USTR и Белия дом? Или носи белезите на различен вид интелигентност?
Ехо камерата на ИИ: Последователни формули от дигитални умове
Подозрението, че изкуственият интелект може да е изиграл роля, пряко или непряко, се засили, когато други повториха експерименти, запитвайки AI модели относно изчисленията на митата. Икономистът Wojtek Kopczuk зададе директен въпрос на ChatGPT: как може да се изчислят мита, за да се балансира конкретно търговският дефицит на САЩ? Отговорът, който получи, беше поразително съзвучен с формулата, очертана в документацията на Белия дом. ChatGPT предложи това, което Kopczuk описа като ‘основен подход’, който включва разделяне на търговския дефицит на общия търговски обем – метод, концептуално отразяващ уравнението на USTR, фокусирано върху вноса.
Допълнително потвърждение дойде от предприемача Amy Hoy, която проведе подобни тестове в спектър от водещи AI платформи. Нейните експерименти дадоха забележително последователни резултати. ChatGPT, Gemini, Grok и Claude всички стигнаха до по същество една и съща математическа логика, когато бяха подканени да разработят мита, насочени към коригиране на търговските дисбаланси, използвайки дефицита като основен вход. Тази еднородност в различните AI системи, разработени от конкурентни компании с различни архитектури, беше особено забележителна. Това предполага, че когато са изправени пред относително тясно дефиниран проблем – ‘изчислете мита въз основа на търговския дефицит и вноса’ – настоящият генеративен AI има тенденция да избира по подразбиране най-прякото, математически просто решение, дори ако това решение няма икономически нюанс или не успява да улови сложността на международната търговска политика.
От решаващо значение е да се подчертае, че Белият дом не е издал официално изявление, потвърждаващо или отричащо използването на изкуствен интелект при формулирането на уравнението за митата. Следователно абсолютната сигурност остава недостижима. Липсват ни окончателни знания дали AI система директно е генерирала формулата или какви конкретни подкани може да са били използвани, ако го е направила. Въпреки това, последователният резултат от множество AI модели, отразяващ избраната от правителството методология, представлява убедително косвено доказателство. Прякото, почти елементарно естество на изчислението, приложено към дълбоко сложен икономически проблем, силно резонира с настоящите възможности и потенциални клопки на генеративния AI – предоставяне на правдоподобно звучащи, бързо генерирани отговори, които може да нямат дълбочина или отчитане на по-широк контекст. Ситуацията подчертава как AI, обучен върху огромни набори от данни, може да идентифицира и възпроизведе прости модели или формули, свързани с определени ключови думи (като ‘търговски дефицит’ и ‘мита’), без да се ангажира с по-дълбоко икономическо разсъждение.
Добавянето на още един слой към разказа е докладваната роля на Elon Musk, главният изпълнителен директор на xAI, компанията зад модела Grok. В момента се разбира, че Musk служи на администрацията на Trump в качеството на специален държавен служител. Въпреки че тази връзка не доказва причинно-следствена връзка по отношение на формулата за митата, участието на ключова фигура от една от AI компаниите, чийто модел е произвел подобното изчисление, неизбежно предизвиква допълнителни спекулации и контрол относно потенциалното взаимодействие между технологичния сектор и формирането на правителствена политика в този случай.
Обосновката на администрацията: Защита на работниците и укрепване на хазната
От гледна точка на администрацията на Trump, обосновката зад прилагането на потенциално стръмни мита е формулирана около националните икономически интереси. Официалните изявления подчертават няколко основни цели: постигане на ‘справедлива търговия’, защита на американските работни места и работници, свиване на постоянния търговски дефицит на САЩ и стимулиране на вътрешното производство. Аргументът твърди, че оскъпяването на вносните стоки чрез мита ще стимулира потребителите и бизнеса да купуват американски алтернативи, като по този начин ще подкрепи американските индустрии и ще създаде възможности за заетост. Едновременно с това приходите, генерирани директно от събраните мита, се представят като полза за държавните финанси.
Концепцията за ‘реципрочни мита’, въпреки въпросите около конкретния метод на изчисление, се представя като инструмент за изравняване на условията. Основното послание е, че Съединените щати вече няма да толерират търговски отношения, възприемани като небалансирани или вредни за собственото им икономическо здраве. Високите мита се позиционират като коригираща мярка, предназначена да принуди други нации да коригират собствените си търговски практики или да се изправят пред значителни ценови бариери при достъпа до доходоносния американски пазар. Този наратив апелира към настроенията на икономически национализъм и желанието за възвръщане на производствената мощ.
Отвъд публично заявените икономически цели съществува и друга потенциална интерпретация на стратегията на администрацията, загатната от вътрешни лица. Самата величина на предложените проценти на митата може да се разглежда не просто като инструмент на икономическата политика, а като агресивна преговорна тактика. Тази гледна точка беше изразена от сина на Donald Trump, Eric Trump, в публикация в социалните мрежи на 3 април. Той предложи сценарий с високи залози, пишейки: „Първият, който преговаря, ще спечели – последният абсолютно ще загуби. Гледал съм този филм през целия си живот…“ Тази рамка представя митата като начален ход в по-голям преговорен процес. Чрез определяне на изключително високи първоначални ставки администрацията може да се стреми да окаже натиск върху търговските партньори за отстъпки, предлагайки намаления на митата в замяна на по-благоприятни условия в други области на търговските отношения. Това е стратегия на лоста, използваща заплахата от значителни икономически сътресения за извличане на желани резултати. Дали този подход с високи залози ще доведе до предвидените резултати или просто ще ескалира търговското напрежение, остава критичен отворен въпрос.
Сложността на последиците: Отвъд формулата
Независимо дали формулата за митата произхожда от човешки икономисти или от редове код, потенциалните последици са безспорно реални и сложни. Най-непосредственото и широко очаквано въздействие е върху потребителските цени. Митата действат като данък върху вносните стоки и тези разходи често се прехвърлят пряко или непряко върху крайния потребител. Електрониката, сектор, силно зависим от глобалните вериги за доставки, често се цитира като особено уязвима. Увеличените мита върху компоненти или готови продукти, внесени от големи производствени центрове, могат да доведат до забележимо по-високи цени на смартфони, компютри, телевизори и безброй други устройства, използвани от физически лица и фирми. Този инфлационен натиск може непропорционално да засегне домакинствата с по-ниски доходи и да натовари бизнес бюджетите.
Освен това въздействието се простира отвъд потребителските стоки. Много американски предприятия разчитат на вносни материали, компоненти и машини за собствените си производствени процеси. Митата върху тези междинни стоки могат да увеличат производствените разходи в САЩ, потенциално правейки американските компании по-малко конкурентоспособни както в страната, така и в световен мащаб. Това може да противодейства на заявената цел за стимулиране на американското производство, ако входящите разходи се повишат непосилно.
Съществува и значителен риск от ответни мерки от страна на засегнатите държави. Нациите, засегнати от новите американски мита, вероятно ще отговорят със собствени мита върху американския износ. Това може да навреди на американските индустрии, които зависят от продажбата на своите продукти в чужбина, като селското стопанство, аерокосмическата и автомобилната промишленост. Цикълът от реципрочни мита може да ескалира в по-широка търговска война, нарушавайки световната търговия, създавайки икономическа несигурност и потенциално увреждайки международните дипломатически отношения. Сложната мрежа от глобални вериги за доставки означава, че смущенията в една област могат да имат непредвидени верижни ефекти в множество сектори и икономики.
Фокусът върху самия търговски дефицит също е предмет на продължаващ икономически дебат. Докато големият и постоянен търговски дефицит може да показва определени икономически дисбаланси, икономистите не са съгласни относно цялостното му значение и ефективността на митата като инструмент за справяне с него. Мнозина твърдят, че търговските дефицити се влияят от широк кръг фактори, включително националните нива на спестявания, инвестиционните потоци, валутните курсове и общия икономически растеж, а не само от митническите политики. Използването на мита за агресивно насочване към дефицита, особено чрез опростена формула, може да пренебрегне тези по-дълбоки макроикономически двигатели и потенциално да навреди на американската икономика повече, отколкото да помогне.
Изключения и приемственост: Освобождавания от новата вълна
Важно е да се отбележи, че предложените корекции на митата не се прилагат универсално. Няколко държави се оказват освободени от тази нова вълна от потенциални данъци върху вноса, до голяма степен поради предварително съществуващи търговски споразумения или геополитически обстоятелства.
Най-забележително е, че Canada и Mexico са посочени като освободени. Това отразява рамката, установена съгласно Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада (USMCA), наследникът на NAFTA. Тези северноамерикански съседи вече оперират в рамките на специфична търговска структура, която включва разпоредби, договорени по време на администрацията на Trump, някои от които включват разрешаване на предишни митнически спорове (като тези за стомана и алуминий). Поддържането на стабилност в рамките на този регионален търговски блок изглежда е приоритет.
Освен това държави, които вече са изправени пред значителни санкции от САЩ или оперират при драстично различни икономически отношения, също са изключени. Russia, обект на обширни санкции след инвазията си в Украйна и други действия, остава извън обхвата на тези нови митнически съображения. По същия начин нации като North Korea и Cuba, с които САЩ имат дългогодишни ембарго или силно ограничени търговски отношения, са естествено освободени от корекции на стандартните митнически протоколи.
Тези изключения подчертават, че митническата стратегия на администрацията, макар и широка, включва специфични геополитически и съществуващи съображения по търговски споразумения. Това не е общо приложение, а по-скоро е насочено към конкретни търговски партньори, предимно тези с големи търговски излишъци със САЩ, които не са обхванати от конкретни предишни споразумения или режими на санкции. Изключването на ключови партньори като Canada и Mexico подчертава сложността на съвременните търговски отношения, където регионалните споразумения и историческите връзки често създават отделни рамки, които се наслагват върху по-широките глобални търговски политики. Фокусът остава до голяма степен върху нациите, възприемани като допринасящи най-значително за търговския дефицит на САЩ, особено големите производствени икономики в Азия и Европа, с изключение на тези със специални освобождавания. Селективното прилагане обаче не прави много за потушаване на фундаменталния дебат относно самия метод на изчисление и мъдростта на потенциалното разчитане на прекалено опростени, вероятно генерирани от AI, формули за политики с такава значителна икономическа тежест.